Поезия
№ 1
Българинът с яка хурка
по Европа си живурка,
питайте жените там,
кой е с най-голям?!
И са те задоволени,
че и стилно пременени,
мъж от българско клатурка,
всяка чужда булка!
Няма как и се гордейте,
българското знаме вейте,
здраво друсаме наред
и една и пет подред!
Венериният хълм
Огънят догаря в старата камина,
есента донася аромат на зима.
Прозорецът – отворен, свещите трептят,
вятър кърши клони и листа летят.
В стаята небрежна, под една картина,
две шепи дъх и бутилка вино.
Копринени чаршафи, рози от памук,
страст на талази – кристален звук.
Сенки се преплитат в призрачната нощ,
телата изгарят отдавайки мощ.
Стенещи звуци на любовния ритъм,
като вълни се разбиват в шумния пристан.
Светкавица пронизва облаците с гръм,
виното облива Венериният хълм.
Устни отпиват пенливата сласт,
нокти раздират дивата страст.
Дъждът плисва, вятърът свири,
вулкани изригват, оставяйки дири.
Въздига се нежност с поглед смутен,
усмивка обгръща душите им в плен.
Бурята стихва, звездите изгряват,
телата утихват, почивка си дават.
Обич пронизва туптящите сърца,
сгушват се заспиват, с магията на любовта.